Днес сирените виха точно в 12ч. на обяд.
Идеята заложена в тази Българска традиция е да почетем паметта на загиналите за нашата родина!
Винаги щом чуя сирените, аз ставам и стоя права в минутката на загиналите и изпитвам страхопочитание пред тяхната саможертва и сърцето ми е пълно с признание и в тази минута си мисля, че бих направила същото.
Вярвам в силата на техния пример.
Може би хората са забравили какво символизира тази дата.
Може би повечето от вас не знаят!
Както каза една от сценаристките на Слави: Може би патриотизмът днес не се измерва със същия аршин. Днес не е необходимо да отдаваме живота си. Днес е достатъчно да спазваме елементарните правила на ОбщеЖитието в нашата родина. Да спазваме правивалата на движение, да пазим живота на другите, да ценим времето им, да не изхвърляме боклук на всякъде...простички неща, а липсата им гони българите в чужбина. Малкото, които оставаме, борим стени с главите си и заспиваме вечер обезсърчени и започваме новия ден с нова надежда за промяна.
И!
Когато на някой 2 юни през следващите години точно в 12ч. всички поспрат за минутка, може би това ще е знак, че сме се научили да мислим за другите. Може да не сме готови да загинем за тях, но да сме готови да живеем заедо и това предполага спазване на правилата!
Силвия

