Всички ние сме ръководени от пет генетично заложени в нас лични нужди за:
- оцеляване
- любов и привързаност
- власт
- свобода
- удоволствие от усвояване на нови познания и забавления
Ние можем да удовлетворим нашите основни лични нужди единствено удовлетворявайки една или повече представи, залегнали в собствения ни стойностен свят. От всичко, с което се срещаме и опознаваме в живота си, най-голямо значение за нас имат представите, вписани в стойностния ни свят.
Единственото което можем да правим от раждането до смъртта си, е да постъпваме по един или друг начин. Всяка наша постъпка е част от един или друг тип цялостно поведение, изградено от четири неразривно свързани компоненти:
действия, мисли, чувства и физиология.
Всеки тип цялостно поведение се обозначава с активни глаголни форми, според най-отличимия от четирите компонента. Например “ избирам да го направя “ вместо “смятам да го направя ”. Хората, които живеят според диктата на външния контрол, никога няма да изживеят невероятно опияняващото усещане за лична свобода, породено от избора сами да определят събата си. Когато използваме формите : аз ще или аз избирам да го направя, от една страна, или смятам или ще си помисля дали да го направя, от друга страна, ние незабавно осъзнаваме, че всъщност става дума за активен личен избор, което пък ни помага да си възвърнем усещането за лична свобода.
В този смисъл младите хора, които изкрещяха в българското пространство: "Аз избрах да остана в България!" осъзнали своята свобода са възприели Златното правило на Теорията на избора:
Всеки има правото и задължението да удовлетворява сам основните си лични нужди.
п.п. материалът, в основната си част, е извадка от "Десетте аксиоми на теория на избора" - http://hint.hit.bg/zaIzbora.htm
